Как да научим детето да не удря

 
 

„Ядосаното дете е това дете, което е твърде уплашено, тъжно и му е невъзможно да изкаже на глас тази своя емоция. Все пак, можем да разберем, че се чувства сякаш нещо изключително важно го е застрашило, а самото то няма друг избор освен да се бори. То, също така се чувства само. И тъй като не може да го изговори, никой няма да го разбере, никой няма да дойде, за да го спаси и всеки може да го нарани. В естествената природа на децата е те да са обичливи, приемащи и дружелюбно настроени. Когато видите едно дете яростно да атакува своите близки, можете да предположите, че то таи в себе си изключително болезнени чувства и се нуждае от помощ. „- Patty Wipfler

Сам е на 2,5г. иска нещо, което не може да има. Майка му казва „не”. Сам изпада в ярост и започва да удря.

Мама: (скръства си ръцете и говори твърдо) „Аз няма да ти позволя да ме удряш. Това боли!“

Сам я рита.

Мама: смеейки се „Оххх!“
Тук няма нищо смешно. В действителност майката изпитва силно желание да си го върне като обратно ритне Сам. Тя, обаче е наясно, че родителите трябва да игнорират това поведение, когато децата ги нараняват, но не и да си го връщат. Децата имат нужда от нашите ясни, категорични ограничения, когато поведението им е извън контрол. И се нуждаят от помощта ни, за да разберат това, което чувстват, за да се научат да управляват своето собствено поведение.

Мама: „Сам, не ме ритай!“

Сам се смее и се прицелва отново. Смехът му кара майка му да се ужаси и да се пита – може ли двегодишно дете наистина да се наслаждава на болката и? Ако тук тя се плъзне по тази няклонена повърхност може да следват множество заплахи за наказания, забрани и т.н. …

Но Сам не се смее, защото той се радва на болката и. Той е толкова разстроен, че даже не му е възможно да се разплаче. Смехът му (като защитна реакция) го държи на разстояние от напрежението и разтревожените си чувства.

Майка му заобикаля ритника и отстъпва назад, извън обсега му. Самата тя си напомня, че Сам е уморен и гладен. Тя поема дълбоко дъх и си повтаря на себе си: „Той се държи като дете, защото той е дете!“ Тя полага сериозни усилия, за да регулира собствените си емоции.

Мама: (с най-равномерен глас, колкото и е възможно) „ти се смееш, но се опитваш да ме наранш ….. а това никак не е смешно! Ти си разстроен.“

Сам идва към нея отново.

Мама: Тя поставя ръката си, за да държи на разстояние Сам и говори любезно, но твърдо. Тя не крещи, което би ескалирло напрежението. Но знае, че трябва да покаже на Сам, че е съвсем сериозна : „Не! Не ритай мама, разстроен си.“

Сам: (размахвайк) „Искам да те ритна, Mамо!“

Мама (отразявайки чувствата му до колкото е възможно): „Ти си толкова разстроен, че искаш да удариш. Наистина си много разстроен.“

Сам: (още се мята, но я вижда сега, че тя го разбира) „Разстроен!“

Мама: (гледа го в очите) „Да, ти си разстроен и това боли!“

С очният контакт, лицето на Сам посърва и той започва да плаче. Майка му го гушва в скута си и той започва да вика и плаче. Накрая спира и само подсмърча.

Мама: „Ти беше толкова тъжен и ядосан.“

Сам: „Да, тъжен“

Мама: „Да, ти беше тъжен и ядосан, наранен отвътре, така че си искал да нараниш и мама, така ли е…?“

Сам се взира в нея. Майката знае, че той прави връзка: Той се е почувствал наранен, така, че е искал да нарани.

Мама: „Така, че ти удари и ритна мама. Ох.?!“

Сам крие лицето си в рамото и.

Мама: (мило) „Ти си криеш лицето сега защото не ти е добре за това, че ме боли, нали така? Сега аз съм добре. Но когато ме ритнеш, ме боли. Не ритай повече мама …… Можеш да ми кажеш, че си разстроен! Можеш да тропнеш силно краката си. Но не да ме удриш. “

Сам, все още е в скута на майка си, започва да тропа силно с крака.

Мама: „Да, можеш да тропаш с краката си, когато си разстроен. Но какво да кажем за да удрянето?!“

Сам: „Не.“

Мама: „Точно така, няма повече удряне. Сега си мисля, че и двамата сме гладни и уморени. Хайде да се прибираме.“

Какво научи Сам от тази случка:
– че майка му е тази, която определя границите за неговите действия, за да запази всички в безопасност, което е голямо облекчение за него
– това, че майка му разбира когато той е разстроен и ще му помогне да се справи с чувствата си
– това, което го боли отвътре, той иска да го извади навън
– това, че майка му го пази и се грижи за неговото щастие, дори когато трябва да каже „не”
– че той е личност с цялата палитра на своите чувства – яд, гняв и всички останали…
– това, че чувствата могат да се управляват, а те и отшумяват

И, може би най-важното нещо: че независимо какво се случва, любовта на майка му за него е безусловна.

Източник: тук

Comments are closed.