Когато детето прояви агресия

 
 

Агресията е понятие, с което се означава регистър от поведения, насочен към нанасяне на вреда на другия или на себе си.
В ранна възраст, между 2 и 4 години, повечето деца извършват действия като например удряне, ритане, дърпане на играчки от ръцете на друго дете, викане едно на друго и т.н. Понякога причината за това действие е просто страх, друг път неспособност детето да се изкаже поради все още не добре развития му речников запас. В тази възраст детето усвоява много нови умения и това може да го накара да се почувства претоварено и да премине в бой. Ако детето скоро е тръгнало на детска градина, то трябва да привикне, че не е в дома си и ако се почувства пренебрегнато или напрегнато, може да реагира като се сбие с някое друго дете. Понякога детето е просто гладно или изморено и тъй като не знае какво да направи, в подобни моменти реагира с вик, внезапно избухване, хапане, дори удряне.

Хубавото е, че детето най-вероятно ще израсте това агресивно поведение, когато открие, че може да използва думи вместо юмруци, за да разреши по добър начин възникналия проблем.

Ключът към това е възрастния в подобен момент да му помогне да осъзнае, че ще постигне по-добри резултати като изкаже притесненията си, отколкото като ритне или оскубе приятелчето си.

Причини, които провоират децата към прояви на агресия

1. Ситуации, в които не са задоволени основните нужди на детето
В ранна възраст детето не винаги успява да разбере базисните си нужди. Много е възможно в ситуация, в която изпитва глад, жажда, умора и др. да почувства вътрешно напрежение, раздразнителност, неспокойствие. Тъй като малкото дете не знае как да постъпи, обвинява заобикалящата го външна среда за неудобството си.

Подходящо поведение на възрастния:
В подобни ситуации възрастния (родител, учител и др.) трябва да знае, че има деца, които реагират бурно и яростно когато са гладни или изморени и др.под., за това той трябва да предложи напитка или храна дори когато детето не е поискало това.
Когато детето избухне е уместно възрастния да се опита да го успокои без да коментира конкретния повод (кой го е ядосал, кой му е взел играчката…), да се удовлетвори по възможност веднага първичната му нужда (храна, напитка), да се погали докато не се успокои. След като детето се успокои, може да се добави речево обяснение, на това какво се е случило, което се прави с цел детето да осъзнае причината за своето поведение в бъдещи подобни ситуации.

2. Праг на ниска самоувереност
Някои деца в ранна възраст имат крайни яростни реакции, заради моменти на усещане за провал – загуба в игра или ситуации, в които не получават веднага това, което искат. Тогава се наблюдава импулсивно поведение, което не изглежда подходящо за случилото се.

Подходящо поведение на възрастния:
В подобни ситуации е добре на децата, които се справят по-трудно да бъдат поощрявани чрез предложения за помощ, предлагане на стратегии за решаване на проблема (например: „На всички ни е неприятно, когато нещо не става. Хайде да опитаме отново. Ако не успеем, да пробваме по друг начин” ). Демонстриране на съпричастие на детето по време на агресивното му поведение понижава чувството му за вина. Реакции от типа: „Разбирам, че си ядосан заради това, че загуби играта”, както и успокояване на детето чрез пренасочване на вниманието му към други занимания, могат да се окажат доста успешни.

3. Трудности в свикването с промени, преместване, непознати ситуации
Адаптирането към ново място или ситуация често изисква у децата допълнителни усилия, които биха могли да отключат агресивно поведение като защитна реакция.

Подходящо поведение на възрастния:
Преди всяко преместване или смяна на една дейност с друга е важно детето да бъде предупредено или предварително да се поговори за това, какво ще се случи. По този начин детето ще се почувства по-уверено, нивото на стрес силно ще се намали, а от там и реакциите на агресивно поведение. В подобни ситуации е уместно да се даде възможност на детето да се облегне или гушне във възрастен, на когото вярва. Да не се оставя да се почувства изолирано или самотно.

4. Нпредвиждане на резултатите от действието
Много често поведението на децата в основата си не е агресивно и целта му не е да наранява, но резултатите от него могат да са точно такива. Например, когато детето иска да стигне до определено място и по пътя настъпва или разрушава неща по земята, без да е искало да направи това. Способността да се предвижда резултатът от действието и разбирането на причинно-следствената връзка са неща, които се придобиват и научават в процеса на развитие.

Подходящо поведение на възрастния:
На дете, което е действало по начин, който е предизвикал негативен резултат, му е нужно обяснение веднага за случилото се и за връзката между поведението и резултата. Например, детето, което е настъпило рисунката на друго дете предизвиква две реакции: първата – уврежда рисунката, втората – може да предизвика ярост от страна на другото дете, чиято рисунка е пострадала. Ако възрастният реагира с ярост, то той се фиксира върху резултата от действието на детето, а това няма да доведе до осъзнаване на полезни изводи в бъдеще.

5. Подражание на агресивен модел
Деца, в чиито семейства има агресивен модел (родител, брат и т.н.) понякога използват защитената среда на детската градина, за да подражават на агресивния модел, на който са подложени в семейството.

Подходящо поведение на възрастния:
Да се опита да успокои детето и да го подкрепи в действията, подходящи за правилата на детското заведение. При по-особени случаи на прояви на тежка агресия е уместно да се потърси професионално мнение на психолог.

detska-agrВ тези и други подобни ситуации е важно да разговаряте! След като детето се успокои е подходящо да обсъдите заедно какво се е случило. Попитайте го може ли да ви разкаже какво се е случило. Обяснете, че е нормално понякога да се ядосаш, но не е добре да блъскаш, удряш, скубеш и хапеш… Обсъдете заедно други, алтернативни, но социално приемливи начини да покаже колко се е ядосало.
Затвърждавайте чувството за отговорност. Ако в изблик на агресия детето е повредило чуджа играчка или е направило бъркотия, то трябва да участва в оправянето.
Вземете под внимание това, че някои детски предавания и филми често са изпълнени с викане, ритане, блъскане и удряне и бой. Ако в програмата има нещо, което не одобрявате говорете с детето за това. Ограничете или спрете гледането на подобни програми (някои специалисти препоръчват гледането на телевизия, стоенето пред компютър да е общо с времетраене не повече от 45 минути на ден).
При необходимост и неспокойство, не се притеснявайте да потърсите професионална помощ. Някои деца имат по-големи проблеми с агресивното поведение от други. Ако държанието на детето ви е такова и създава проблем в детската градина или в други организирани форми и предизвиква като следствие физически атаки се консултирайте със специалист. Заедно можете да установите къде е коренът на проблема и да работите към изграждането на стратегии за справяне.
Понякога зад гнева и изблиците се крият не диагностицирани нарушения в ученето или поведението, а друг път проблема е свързан със семейството или с други емоционални трудности. Каквато и да е причината е облекчение да знаете, че не е нужно с проблема да се справяте съвсем сами.

d-agresia

Comments are closed.