Статията е публикувана в https://parentacademy.bg/detski-gniav

„Ядосаното дете е това дете, което е твърде уплашено, тъжно и му е невъзможно да изкаже на глас тази своя емоция. Все пак, можем да разберем, че се чувства сякаш нещо изключително важно го е застрашило, а самото то няма друг избор освен да се бори. То, също така се чувства само. И тъй като не може да го изговори, никой няма да го разбере, никой няма да дойде, за да го спаси и всеки може да го нарани. В естествената природа на децата е те да са обичливи, приемащи и дружелюбно настроени. Когато видите едно дете яростно да атакува своите близки, можете да предположите, че то таи в себе си изключително болезнени чувства и се нуждае от помощ. „-            Patty Wipfler

Скъпи родители, днес ще ви разкажа за едно малко момченце, което ще нарека Никола. То е само на 2,5 години. Никола е дете като всички останали, на негово място би могло да е моето, вашето, детето от кварталната гррадинка, на съседите… и което и да е друго дете в тази сходна възраст.

Моят разказ започва с това, че Никола иска нещо много силно, което обаче в този момент не може да има. Майка му казва „не” и Ники изпада в ярост и започва да удря.

Майка му скръства ръце и твърдо, както правят родителите в такива случаи, отговаря: „Аз няма да ти позволя да ме удряш. Това боли!“

Ники я рита.

Майка му се смее и казва силно  „Оххх!“
Всъщност тук няма нищо смешно. Истината, е че  майката изпитва силно желание да си го върне като обратно ритне Никола. Тя, обаче е наясно, че родителите трябва да игнорират това поведение, когато децата ги нараняват, но не и да си го връщат.

Децата имат нужда от нашите ясни, категорични ограничения, когато поведението им е извън контрол. И се нуждаят от помощта ни, за да разберат това, което чувстват, за да се научат да управляват своето собствено поведение.

За това тя му отговаря с твърд глас : „Никола, не ме ритай!“

Сега Ники започва да се смее и се прицелва отново. Смехът му кара майка му да се ужаси и да се пита може ли двегодишно дете наистина да се наслаждава на болката ú? Ако тук тя се плъзне в този ред на мисли, може да последват множество заплахи за наказания, забрани и т.н. …

Но Никола не се смее, защото се радва на болката ú. Той е толкова разстроен, че даже не му е възможно да се разплаче. Смехът му, като реакция на защита, го държи на  разстояние от напрежението и разтревожените си чувства.

Майка му заобикаля ритника и отстъпва назад, извън обсега му. Самата тя си напомня, че Ники сега е уморен и гладен. Тя поема дълбоко дъх и си повтаря на себе си: „Той се държи като дете, защото той е дете!“

Тя полага сериозни усилия, за да регулира собствените си емоции. Поема въздух и с най-равномерен глас, колкото ú е възможно, отговаря: „Ти се смееш, но се опитваш да ме нараниш ….. а това никак не е смешно! Ти си разтроен.”

Никола идва към нея отново.

Тя поставя ръката си, за да държи на разстояние малкия Никола и говори любезно, но твърдо. Тя не крещи, което би ескалирло напрежението между двама им. Но знае, че трябва да покаже на сина си, че е съвсем сериозна: „Не! Не ритай мама, разтроен си.”
Тук Ники, размахвайки краката, си казва нещо като: „Искам да те ритна, Mамо!”

Майка му се опитва да отрази чувствата му, до колкото това ú е възможно: „Ти си толкова разстроен, че искаш да удариш. Ужасно си разстроен.”

 
Ники продължава да се мята, но вижда сега, че тя го разбира. Това, което може да направи в този момент, е просто да повтори израза „Разстроен!”

Майка му продължава, като кляка до него и го поглежда в очите: „Да, ти си разтроен и това боли!”

Чрез непосредствения очен контакт лицето на Никола посърва и той започва да плаче. Майка му го гушва в скута си и той започва да вика и плаче колкото му е възможно. Това трае известно време, което и на двамата им се струва, че трае цяла вечност. Накрая спира и само подсмърча. Точно в този момент, не по-рано, майка му се намесва: „Ти беше толкова тъжен и ядосан.”

Ники има сила само колкото да потвърди: „Да, тъжен.”

Тя продължава: „Да, ти беше тъжен и ядосан, наранен отвътре, така че си искал да нараниш и мама, така ли е…?”

Никола се взира в нея. Майката знае, че той прави връзка: Той се е почувствал наранен, така че е искал да нарани.

„Така че ти удари и ритна мама. Ох.?!”- тя показва как и прави жест на болка.

Ники крие лицето си в рамото ú.

Тя вече съвсем мило с топъл глас продължава: „Ти си криеш лицето сега, защото си се засрамил за това, че ме боли, нали така? Сега вече съм добре.  Но когато ме ритнеш, ме боли. Не ритай повече мама. …… Можеш да ми кажеш, че си разстроен! Можеш да тропнеш силно краката си или да ме стиснеш силно за ръка. Но не и да ме удариш.”

Ники, все още е в скута на майка си, започва да тропа силно с крачета.
Майка му: „Да, можеш да тропаш с  краката си, когато си разтроен. Но какво да кажем за да удрянето?!”

Ники отговаря силно: „Не.”

„Точно така – отговаря му тя – няма повече удряне. Сега си мисля, че и двамата сме гладни и уморени. Хайде да се прибираме.”

Какво научи Ники от тази случка:

• че майка му е тази, която определя границите за неговите действия, за да запазивсички в безопасност,което еголямо облекчение занего;
• това, че майка му разбира, когато той е разтроен, и ще му помогне да се справи с чувствата си;
• това, което го боли отвътре, той иска да го извади навън;
• това, че майкаму гопазии се грижи занеговото щастие, дори когатотрябва дакаже „не”;
• че той е личност с цялата палитра на своите чувства – яд, гняв и всички останали;
• това, че чувствата могат да се управляват, а те и отшумяват;

И може би най-важното нещо, а то е, че независимо какво се случва, любовта на майка му към него е безусловна.