Въпрос: Баща съм на 9 годишно момче. Искам да науча сина си, че да води здравословен начин на живот е нещо, което ще му донесе добро здраве в бъдеще. Това включва на първо място занимания с някаква спортна дейност – каквато и да е, дал съм пълна свобода той сам да си избере каквото му харесва, защото вярвам, че това е полезно за неговото здраве, ако се развие в дългосрочен план. Аз навремето съм водил много активен живот, спортувал съм, но сега вече ми е непосилно защото съм много ангажиран с работа, чрез която осигурявам основния доход за семейството ни. Моето ежедневие стана много напрегнато, често хапвам нещо бързо на крак през деня, а вечер, като се върна от работа, съм много изморен и си почивам на дивана пред телевизора. Въпреки че много сме говорили със сина ни за ползата от спорта и здравословния живот като цяло, а и той знае колко е важно да развива спортния дух у себе си, расте мързелив и незаинтересован. Яде предимно нещо готово и пакетирано, а като седне да играе не става с часове. С майка му се притесняваме, че дори е започнал да напълнява. Вече не знам по какъв начин да го мотивирам. До скоро, когато му се скарах, той взимаше колелото и излизаше навън, но вече и това спря да действа. Той започна повече да спори, да се инати, да ми противоречи. Налага се сериозно да повишавам тон или да го наказвам, но виждам че наказанията трябва да стават все по-сериозни, за да постигна желания ефект и то за кратко време. Всичко това започна все повече да се отразява на отношенията с останалите членове на семейството и честно да си призная, изморих се да говоря едно и също. Моето желание е той сам да разбира и да е отговорен към себе си, без да чака аз да се намесвам. За съжаление, до този момент нямам успех.

 

Отговор: Този въпрос може да бъде разгледан като разрешаване на конфликти въз основа на житейски възгледи и ценностни вярвания между две поколения – родител и дете. Ако до този момент споделените вярвания на родителя са се приемали от детето, сега то вече започва да ги оспорва. С порастването си, децата започват постепенно да се отделят от своите родители, което им е необходимо, за да израснат независими, да развият повече самостоятелност, да поемат повече отговорности и да се отварят все повече към света около тях. Това е най-видимо във възрастта на юношеството, понякога обаче започва и по-рано.
Когато децата са малки, е лесно родителите да повлияят и насочат поведението им в желаната от тях посока. С порастването си обаче, мисловните процеси се усложняват, те започват да се влияят повече от своите връстници, приятелски и социални кръгове, електронния свят. Като следствие на това е много вероятно вярванията на подрастващите да се сблъскат с вярванията на техните родители.
Конфликтите се случват когато двама души не са съгласни въз основа на собствените си цели, ценности или убеждения. Тук става въпрос за споделяне на възгледи между родител и дете, две поколения, между които възниква конфликтна ситуация. Можем да погледнем на децата, макар и малки, като на самостоятелни индивиди със свои избори, собствен път и правене на грешки. А на родителската подкрепа повече като на даване на пространство за свои избори, отколкото стремежа да накарат децата да правят това, което смятат за важно.
Ако се върнем към нашия случай, както вече бащата сам се е убедил, дори и да приложи силата на родителската си власт, докато детето не промени поведението си, ефектът ще е кратък, а в резултат на това вероятно техните взаимоотношения ще пострадат, понякога с дълготрайни последствия. Детето при всички положения би намерило начин да се справи с властта на родителя си – с борба, бягство или чрез подчинение (поне временно). Често, обаче родителите само заплашват детето си, че ще използват власт, за да го накарат да промени поведението си. Тук обаче децата много бързо биха се научили да игнорират тези заплахи, ако усетят, че те не се прилагат на практика от родителите им. Властта и заплахите могат да променят поведението, особено когато детето е още малко, но рядко, ако изобщо е възможно това, биха успели да окажат промяна в дългосрочна перспектива. Вероятно родителите биха платили висока цена, каквато би било нарушаване на взаимоотношенията и разрушаване на доверието по между им. С колкото повече власт родителя си служи, толкова по-малко влияние би имал върху живота и взаимоотношенията със своето дете в дългосрочен план.
Властта може да доведе до временна промяна, но обикновено спира да действа, когато детето е далеч от родителския им поглед.
Друг, много важен аспект, в конкретния случай, е несъответствието, което се е получава между действията и думите на бащата. Ако бащата говори едно, че здравословният начин на живот и спорта е важна ценност, която иска да предаде на сина си, а върши друго – хапва на крак, живее нездравословно, няма време за спортуване и т.н., вероятността детето да подражава на действията и да игнорира думите нараства неимоверно много, както става и в конкретния случай. Това е така, защото когато има несъответствие между думите и действията, сме склонни да се осланяме на действията и игнорираме думите. Ако намеренията на родителя са да постигне дълготрайно въздействие върху поведението на детето си, е необходимо действията му да са съответни на думите, които казва, т.е. това което казва, да го практикува самия той по същия начин.
Други такива примери могат да са, когато родителите искат от детето да казва истината, а самите те са склонни да я прикрият, например с цел да предотвратят конфликт. Или когато родител иска от своето дете да е спокойно и да не проявява агресия към връстниците си, а самия той например не показва толерантност на пътя, когато шофира. Родителят намира липсата на подреденост на детето за неприемлива, докато неговите собствени навици отразяват липсата на порядък. Родителят намира за неприемливо детето да удря други деца, но той си служи с такива наказания към детето си. Тези и много други примери показват, в колко много случаи децата всъщност подражават на своите родители без да си дават реално сметка за това.
Желаното поведение, като начин на моделиране (ценност), често е ефективен начин за справяне или предотвратяване на неприемливото поведение. Това означава родителят да съумее да се държи естествено и открито, да живее според вярванията и ценностите си и ако децата харесват начина, по който възрастния се държи с тях, има голяма вероятност да се вслушат в това, което той иска да каже.
И накрая, да се опитаме като родители да помислим върху въпроси като тези: „Защо ми е трудно да приема детето си, ако избере да е различно от мен?“ , „Мога ли да харесвам някого, който има различни от моите вярвания и възгледи за живота?“, „Необходимо ли е някой да е като мен, за да го харесвам?“ … Вероятно част от цената на това да бъдем родители, е необходимостта да намерим източник на вътрешен мир и спокойствие, за да приемем това, което не можем да променим, източник на такава любов, която ще ни позволи да обичаме и приемаме децата си, дори когато са избрали житейски път и възгледи, различни от нашите собствени.

На въпроса отговори Силвия Аладжова – психолог

Текстът е публикуван в бр. 5/2021 г. на сп. „Предучилищно и училищно образование: управление-възпитание-обучение“