Текстовете в рубриката „През погледа на психолога“ се публикуват в педагогическо издателство „Образование“
За ефективното разпределяне на времето в забързаното ни ежедневие
Въпрос:
Въпросът е свързан с липсата на време. Родителите бързат, изнервени са. Имат нужда да се докажат в работата си, имат нужда да създадат уютна атмосфера в дома си, изпълняват най-необходимото това, което „трябва“ по отношение на децата и време за игри, забавления, за себе си, срещи с приятели е крайно редуцирано. Децата, съответно също са изнервени, мрънкат, искат по нещо и са недоволни когато не го получат. Искат времето с родителите си да им е пълноценно, споделено, прекарано в игра или друга обща дейност. Родителите се опитват да дадат от себе си колкото им е възможно. Често в графата „лично време“, те пробват да наместят още някое изостанало задължение от деня и умората е налице, а с нея и раздразнителността, от тук конфликтите стават сякаш неизбежни.
Отговор:
Ежедневният времеви натиск е гореща тема за почти всеки съвременен родител. Много конфликти и проблемни ситуации произлизат пряко от липсата на време. Ако въпреки това държим на фокус, че семействата са важни и че съвсем естествено е да се стремят да бъдат по-открити, любящи, честни и щастливи, е добре членовете съзнателно да си припомнят, че нуждите на всеки в семейството са важни, включително и собствените такива. Родителите имат право да задоволят важните си лични нужди във взаимоотношенията с един с друг и в отношенията с децата си. Децата, обаче също имат това право.
Ефективното и здравословно функциониране на всеки от нас включва разбиране, свързване и отговорност към собствените ни нужди и потребности. Ако родителите успея да постигнат това за себе си, вероятността и деца да се стремят да им подражават е голяма, тъй като те подражават първо на действията, а след това чуват думите.
Нека тук да разгледаме една техника, която би могла да ни помогне към създаване на добра структура и да се окаже важен помощник в организацията на собственото ни време. Д-р Т.Гордън я разглежда като част от уменията в книгата си за ефективно родителство. Да се опитаме да си представим, че условно можем да разделим активното време на три части. Първата част е време насаме със себе си, втората – време за взаимоотношения индивид към индивид и третата – време за дейности . Ако част от нашето функциониране включва тези три вида време за нас и за значимите ни близки, това може да ни помогне да сме по-сензитивни към собствените ни нужди и да се съобразим с актуалната нужда на другия. Нека сега ги разгледаме поотделно и да проследим как си взаимодействат .
Да започнем с времето насаме със себе си. Това е лично време, само за нас, където не е необходимо да се отнасяме към друго лице, а време да бъдем сами, да обработим чувствата и идеите си. Типичен списък от примери, който може да включва е: четене, музика, филм, интелектуална мисловна дейност, оформяне на идеи, фантазиране, дрямка, творчески дейности, физически упражнения – бягане, ходене, колоездене, риболов, туризъм, игри, редене на пъзел, пасианс и т.н. Има множество начини за задоволяване на тази нужда. Времето насаме ни позволява да възстановим чувството за личен контрол над себе си и върху средата, а лишаването от тази зона би могло значително да допринесе за повишаване на ежедневната тревога и стрес, усещане за загуба на контрол и обезличаване. Необходимото количество време варира значително индивидуално при всеки човек според нуждите му. Когато по една или друга причина не успеем да набавим достатъчно индивидуално време за себе си по естествен начин, тялото и мозъкът ни могат да реагират по друг, „проблемен“ начин, например като се разболеем физически или страдаме емоционално.
Докато задоволяването нуждите от време насаме за всеки човек е индивидуално, при по-пълноценно функциониране един към друг ще помогне вторият вид време –
време за взаимоотношения „индивид към индивид”. Това е времето да бъдем активно общуващи с друг човек – качеството на една връзка се определя от този период. В това общуване могат да стоят отношенията между партньор с партньор, родител с дете, приятели, колеги и др. Не задоволяване на тази нужда от време може да води до някои от следните конфликтни ситуации на отдръпване, цупене, чести спорове, вдигане на много шум, привличане на вниманието при децата, нездрава конкуренция, провокативно поведение, отлагане или избързване и още много други. Качеството на взаимоотношенията ни един с друг се гради именно върху това време. Поради тази причина търсим да създадем ефективни връзки с партньор, колеги, приятели, деца, роднини и т.н. Времето за двустранно общуване ни дава възможност да споделяме мисли и чувства, да изпробваме идеи или просто да релаксираме с някой, чиято компания ни е приятна. Неудовлетворените потребности от време за двустранно общуване могат да породят ред проблеми както у самия човек, така и във взаимоотношенията му с околните. Децата например, страдащи от недостатъчно време за двустранно общуване могат да са по-склонни да създадат комплицирана ситуация, чрез която да привлекат вниманието върху себе си. Това е така защото дори изпълненото с отрицателни емоции време за двустранно общуване е за предпочитане пред пълната липса на такова.
Ако съумеем да управляваме значително уравновесено потребностите си от първите два вида време – насаме със себе си и индивид към индивид – ние бихме могли да се справим много по-ефективно и пълноценно в третата част, която е времето за дейности. В тази времева част, продуктивно време, навън към социума, се включват всички задачи от нашето ежедневие като работа, учене, в които можем да се съсредоточим, въпреки заобикалящите ни несвойствени стимули/дразнители. Хората по различен начин изграждат способността си да се справят с по няколко едновременни стимулиращи ситуации – както в сравнение с други хора, така и в сравнение със себе си в зависимост от различните моменти. Всеки от нас би могъл да е в състояние да се справя по-добре с времето за дейност, ако е удовлетворил своите потребности по отношение и на другите два вида време.
Поддържането на равновесие между различните видове потребности от време е необходимо за всеки един от нас, независимо дали става въпрос за родители, възрастни, деца, съпрузи, партньори, приятели, колеги и т.н. И равновесието е различно спрямо индивидуалните потребности на отделния индивид. Ключът тук е в това всеки да има възможност да открие своята собствена комбинация и да се съобрази с индивидуалната такава на останалите членове в семейството.
–-

