“Мнoгo хора твърдят, както и аз, че най-важната част от живота на човека са не годините, прекарани в университета, а първият период – от раждането до 6 години. Това е времето, през което човешката интелигентност се формира. Но не само интелигентността, а и всичките й психологически сили.“  (М. Монтесори).

Монтесори забелязва, че малките деца учат по уникален начин, още от преди раждането до 6-годишна възраст, като подсъзнателно попиват всичко около себе си и фактически се самоизграждат. Тя го описва като „Попиващ ум“ и сравнява детския ум с гъба, защото детето буквално попива информация от средата чрез сетивата си и се самосъздава просто докато живее. То прави това лесно и естествено, без съзнателно усилие. Преди раждането детето попива от утробата и се повлиява позитивно или негативно от нея. Негативно – при неспокойна майка, тютюнопушене, вземане на опиати, алкохол, лоши хранителни и хигиени навици, лоши условия на живот и т.н.; позитивно – когато е в топла и безопасна среда, с добри хранителни и хигиенни навици на майката, с емоционално спокойна и стабилна майка. Затова и природата, и родителските грижи играят значителна роля в развитието на детския потенциал.
„През тези години образованието може да се разбира като помощ в разгръщане на вродените психични сили у детето. Това означава, че ние не можем да използваме общоприетите методи на обучение, които се основават на преподаване.“ (М. Монтесори).

Забележителният образ на Монтесори за малкото дете, като за „Духовен зародиш“, подчертава най-важния принцип в нейната теория – че подрастващото човешко същество не е просто биологично или психологично създание, а духовна енергия, търсеща израз във формата на човешкото тяло чрез физическия свят. При самото раждане сътворението на тялото е физически завършено. След това трябва само да се храни, да се движи и да расте. Обаче съзнанието трябва да се развива и да мине през деликатен процес, който не бива да се смущава.

Монтесори забелязва, че първите 3 години от живота са период, през който детската личност и характер започват да се изграждат благодарение на постнаталната умствена и духовна работа на „Духовния зародиш“. Това е характерно само за хората поради по-дългото време, което детето трябва да измине, докато стане независимо и самостоятелно в сравнение с другите видове на планетата. Подобно развитие става благодарение на импулса на подсъзнателната воля за живот на детето, наречена „хорме“, съществуваща в структурата на „Попиващият ум“. Детето усвоява всичко в средата си чрез подсъзнателната си памет, която Перси Нун назовава „мнеме“. Това е тази работа на наблюдения и попиване, позволяваща му да се адаптира към своя свят и живот.
Монтесори казва, че духовното се изразява във физическото. Тя сравнява процеса на психологическо и духовно развитие до физическото разгръщане на човешкия организъм. Точно както материалното тяло първо се самоформира като ембрион, взаимствайки по време на оформянето защита и храна от утробата, която го заобикаля, така и духовното първо се появява в новороденото като зародиш, който се нуждае от „хранене“ в психическата утроба – защитаващата среда на обичащи и грижовни възрастни и отговарящо на духовните нужди образование.
„Съществува в това инертно същество глобална сила, „човешка творческа есенция“, която го кара да изгради човека на своето време, човека на своята цивилизация.“ (М. Монтесори).

Детето попива майчиния език, култура, религия, предразсъдъци, обичаи, манталитет, навиците на своята нация и родно място, въплъщавайки ги в себе си, и започва да ги обича. Монтесори смята, че „то заобиква земята, на която е родено, без значение къде се намира; независимо колко е труден животът там, то никога няма да намери равно щастие никъде другаде“. Тя забелязва, че много хора, напуснали родните си места, по-късно в живота си често биват измъчвани от носталгия, а когато страдащият човек се върне обратно в родното си място, за да се излекува, се оправя почти веднага. Монтесори усеща, че тази носталгия е остатъчно влияние от „Духовния ембрион“, който е попил неговата среда.

През първите 6 години от живота си, детето има съзнание, което функционира много различно от това на възрастния, тъй като подсъзнателно попива огромно количество информация, буквално въплъщавайки в себе си усещанията и впечатленията, получавани от заобикалящата го среда без усилие и без да осъзнава, че го прави. Д-р Монтесори твърди: „В малкото дете има подсъзнателно умствено състояние, което е от творчески характер. Ние го нарекохме „Попиващ ум“. Този попиващ ум не се строи чрез съзнателно усилие, а според подтика на вътрешната сензитивност, която наричаме „чувствителни периоди“, като чувствителността продължава определен период…“

Това е време на интензивна психическа възприемчивост. Детето попива средата си толкова отблизо, че тя става част от него. По този начин то се самосъздава просто докато живее. Натрупва материал, от който по-късно ще построи съзнателния си живот. Създалите се впечатления тогава ще имат продължителен ефект върху отношението на детето към ученето и самия живот. Монтесори вижда, че „Попиващият ум“ преминава през два етапа. През първия – от раждането до 3-годишна възраст – се формират интелигентността и всички психични способности. Малкото дете неосъзнато придобива тези свои основни способности. Тя го нарича „подсъзнателен Попиващ ум„. Функцията на детето през този период е да стане независимо от възрастните за основните си човешки функции. То се учи да говори, да ходи, придобива контрол върху ръцете си и усъвършенства телесните си функции. Веднъж след като тези основни способности са придобити, към 3-годишна възраст, умът бавно се събужда до съзнателно ниво, утвърждавайки паметта и силата да разбира. Детето отива към следващия етап на „Попиващия ум“, наречен от Монтесори „съзнателен Попиващ ум„. През този период детското съзнание го кара да усъвършенства в себе си това, което е вече там. Сега сякаш животът на детето започва отначало. То иска да изучи и овладее средата и започва да проявява воля. Винаги е заето, правейки нещо с ръцете си, водени от ума му. Детето вече работи за собственото си развитие – преди три години функциите се създават, след три се развиват.

„Има две подфази: от раждането до три и от три до шест години. В първата детето има вид ум, който възрастният не може да доближи, не може и да му наложи каквото и да е директно въздействие. Факт е, че няма училища за тези деца. Във втората подфаза (от 3 до 6 години) умственият тип е все същият, но по някакъв начин детето става податливо на влиянието на възрастните. През този период личността преминава през големи промени. Ние трябва само да сравним новороденото бебе с шестгодишно дете, за да видим това.“ (М. Монтесори).

Този удивителен „Попиващ ум“ превръща детето във възрастен. Всеки личен елемент, попит от детето, остава завинаги у него и дори да има някаква причина по-късно то да го отхвърли, нещо от него винаги ще му напомня за това. Подготвената среда предлага главните елементи за оптимално развитие. Когато тя предоставя мотиви за конструктивна и целенасочена дейност, всички енергии се концентрират заедно. Атмосферата в подготвената среда трябва да е приятна, отпускаща, спокойна, неутрална, топла, да не е конкурентна, да подканва детето да участва, така че то да може да изпълни желанието на вътрешната си воля. Средата трябва да е аранжирана според принципите на простотата, реалността, природата, красотата, чистотата, простора, подвижността, свободата и развитието на социален живот.

Монтесори средата е като детски дом и прилича повече на дом, отколкото на класна стая – свят с детски размери, направен специално за децата. Стените са боядисани в неутрални цветове. Има пердета на прозорците, истински растения и постелки на пода. Картините са окачени на нивото на децата и показват хора, предмети и сцени от истинския живот. Мебелите са с детски размери, леки и лесни за пренасяне. Направени са от дърво, за да се мият и местят лесно. Всичко в средата може да бъде достигнато от децата. Стаята е подредена според различните дейности и занимания: заниманията от реалния живот, сензорни, езикови, математика, география, биология, приложни изкуства и др. В двора трябва да има място за тичане, скачане, хвърляне, катерене, строене, копаене, игри с пясък и вода и т.н.

Подготвената среда включва специалните Монтесори материали, помагащи на децата да развият важни познавателни умения. Тези материали са инструментите, които задоволяват и стимулират интелектуалното им развитие до пълния им потенциал, вътрешното им желание за самоизграждане и духовното им развитие. Материалите приканват детето да работи, да се концентрира и да изпитва радост от работата си. Те индиректно го подготвят за бъдещо обучение, тъй като в повечето от тях има вградени научни концепции. Те са степенувани от прости към сложни, от конкретни към абстрактни и имат вграден контрол на грешката.

Смесените възрастови групи в Монтесори средата поощряват развитието на социални умения, тъй като децата учат едни от други. По-големите деца са за пример, обичат да помагат и да учат малките. Те се научават на търпение и толерантност към по-малките си приятели. Често са добри съдии на конфликти и добри помощници в нужда. Малките пък учат по-лесно от по-големите и се опитват да им подражават и по-бързо да се научат да правят това, което големите вече могат.

Ролята на възрастния е много важна, тъй като той приготвя и се грижи за средата, която трябва да посрещне детските нужди за себеизграждане, докато детето взаимства от нея. Възрастният служи за свръзка между средата и детето, готов е да дава насока, но без да се намесва в усилията, които детето полага, или да налага волята си над децата. Той поощрява уважението, любопитството, творчеството, поемането на отговорност и демонстрира правилното използване на материалите. Той внимателно наблюдава развитието на всяко дете и води отчети. Кога и как да се намесва, са едни от най-важните му таланти.

Малкото дете е любопитно за всичко и се нуждае от свободата да се движи и да изследва средата (в определени граници, като не нарушава спокойствието и концентрацията на другите и проявява уважение към тях и средата). То трябва напълно да се ангажира със средата, като свободно избира заниманията, задоволяващи нуждите му, без ограничение за това колко дълго може да работи с избрания материал.

„Затова, когато говорим за свободата на малкото дете, ние нямаме предвид насърчаването на външни действия, водещи до безредицата, която децата, оставени свободно, правят в резултат от безцелната си дейност, а разбираме освобождаване от препятствията, които могат да спънат нормалното им развитие.“ (М. Монтесори).
из книгата: „Истинската природа на детето и методът „Монтесори“
Автор: Галина Уайнър
Източник: тук